Виктор Франкъл е психотерапевт от близкото минало, създател на Логотерапията. Бил е лагерник в Освиенцим(Аушвиц) и на базата на личните си изживявания и впечатления от лагера и на поведението на сълагерниците си, създава логотерапията, чиято основна парадигма е да се намери смисъл в живота на човека, и че такъв смисъл има безусловно, дори в отчайващото положение на концлагеристите. Ето няколко цитата от книгата му "Смисълът в живота." Някои от тях остават неясни извън контекста, но това не ги прави по-малко ценни. Който се изнтересува по-подробно от темата, може да намери книгата, смятам, че би заинтригувала всеки. 

"Спасението на човека е чрез любовта и в любовта."
"Една от особеностите на човека е, че може да живее само като гледа към бъдещето - sub specie aeternitatis."
"Емоцията, която е страдание, престава да бъде страдание веднага щом си съставим ясна и точна картина за нея."
"... от истинско значение е не какво ние очакваме от живота, а какво животът очаква от нас."
"Колко много има да се изстрада!"
"Това, което не ме убива, ме прави по-силен."
"Това, което си преживял, не може да ти отнеме никаква сила на света."
"Онзи, който има защо да живее, може да понесе почти всяко как."
"... аз препоръчвам Статуята на свободата от Източното крайбрежие да бъде допълнена със Статуя на отговорността на Западното крайбрежие."
"... нещата се определят едно друго, а човек в основата си е самоопределящ се."
"Живей, сякаш живееш за втори път и първия път си действал така погрешно, както се каниш да действаш сега."
"Но всичко възвишено е тъй трудно, както и рядко."