Постинг
10.01.2010 00:52 -
Стихове от душа
Автор: amur
Категория: Поезия
Прочетен: 4329 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 21.03.2011 16:32
Прочетен: 4329 Коментари: 1 Гласове:
5
Последна промяна: 21.03.2011 16:32
Поисках да си купя продадени илюзии.
Продадох собствените си цветя.
Лицата на децата ми помръкнаха.
Потърсих правото си над света.
Просветна дивото във мен и каза -
недей да бързаш, спирай всеки миг.
Продадох собствените си мечти и спрях се -
огледах бегло и нададох вик.
В простора на безумни сълзи слязох,
не спрях да питам колко е часа.
В пътеката на ново слънце влязох
и го изритах - прах във пепелта...
Не натроших съдбата във ръцете си -
изгни тя и се свлече в мътна кал.
Поробих малкото дете, застинало
през снеговете, скрито във печал.
Илюзията ми излезе истинска -
като небето, свлякло се над мен.
Порочен или не, но приказен -
такъв застанах в онзи страшен ден.
Понечих да запитам ветровете си
дали са с мен или изригват в плач.
Нарамих бързо с пепелта мечтите си
и ги изпъдих в новия си здрач.
Така живеех, там намерих пътя си,
сред бурени, трънаци и тъга.
Във този свят, пилеещ се сред бурите,
потресен свлякох се и сринах се в калта.
Къде избяга, сянка от мечтите ми,
къде изгуби се, прикрита светлина?
Нима не знаеш, че разплака дните ми
и ме накара с радост да крещя?
Нима научи, че съм сляп и беден,
че дните ми са къси, свити в плен?
Къде намери бисера неземен,
със който прероди ме в свят студен?
Целувката ти бедна е и сляпа,
не може да ме скрие и прости.
Живее ми се в скритата ми радост,
а не в изпъдените като мит звезди.
Не бягам, за да крия мъка тежка,
не бягам, за да търся нов живот.
Проклинам и се моля да е жежко,
когато ме осени нов хомот.
Потърсиха ме хиляди причини,
илюзии неземни и добри.
Потърсиха ме, само неразумни
и пагубни, пречупени съдби.
Да бъдеш тъжен мрачно е и злъчно,
да си щастлив отрова е и яд.
Поисках да съм бодър неотлъчно
и да живея в слънчевия свят.
Парите ни направиха глупаци.
И хора ни направиха дори.
Но не можаха в хилядите знаци
да ни посочат топлите души.
Умрях и се родих, и пак умирам.
Съдба, живот, прокоба - кой ли знай?
Не питам и не търся, а проклинам,
докле не стигна до самия рай.
Там чакат ме незнайните ми птици пъстри.
Там чакат хиляди погубени съдби.
Там знаят кой съм и мълвят чевръсто
последните си думи - на лъжци...
Следващ постинг
Предишен постинг
Търсене
